Възпоменание на Свети Кирил Йерусалимски и други светци на деня – 18 март

Свети Кирил, архиепископ на Йерусалим, се почита на 18 март, ден, който ни представя ярка редица изповедници на вярата, като той е пастирът, който е водил Църквата в трудни времена, защитавайки истинската вяра и оставяйки след себе си безсмъртното си катехизиране.Заедно с него се почитат десетте хиляди мъченици, убити за Христа, светите мъченици Трофим и Евкарпион, които се обърнаха към вярата по чуден начин, както и Мария, сестрата на Лазар, която помаза тялото на Господа с миро. Заедно те ни показват един път: непоколебимост във вярата и любов, която никога не умира.

Помен на Свети Кирил, архиепископ на Йерусалим

Свети Кирил Йерусалимски е един от великите пастири на ранната Църква, човек, формиран в апостолския дух, роден от набожни родители и възпитан в християнския ред от ранна възраст. Живеейки по времето на император Константин, той е свидетел на дълбоките промени, които претърпява християнството, но и на догматичните сътресения, които разтърсват Църквата.

Когато става епископ на Йерусалим, Кирил се доказва като истински защитник на православната вяра. По това време арианската ерес, която отричаше, че Синът е от същата същност като Отца, разтърсваше почти целия Изток. Акаций от Кесария, поддръжник на тази ерес, виждал в Кирил пречка за плановете си и, използвайки влиянието си в императорския двор, успял да го изгони от Йерусалим.

Изгнанието обаче не сломи сърцето на светеца. Пристигайки в Тарс, той служи заедно с епископ Силван, живее в смирение и чака определеното от Бога време. То дойде неочаквано, когато император Юлиан Отстъпник призова всички изгнани епископи да се върнат на местата си, надявайки се да раздели Църквата чрез конфликти. Но Кирил не се върна като човек, който разделя, а като нежен пастир, жаден да събере отново стадото си.

Връщайки се в Ерусалим, той работи с любов и ревност, укрепвайки вярата на хората и оставяйки след себе си ценното си наследство: катехизисите си, съкровищница от учения за тези, които се подготвят за кръщение. Чрез тях Свети Кирил стана един от великите учители на Църквата, човек, който знаеше как да обясни тайната на вярата с дълбочина, но и с простота.

След живот, изпълнен с изпитания, изгнания, завръщания и борби за истината, Свети Кирил почина в мир, оставяйки на Църквата пример за непоколебимост и дело, което продължава да блести и днес.

Десетте хиляди мъченици

На този ден Църквата почита и десетте хиляди мъченици, които са били убити заради името на Христос. Въпреки че не знаем имената на всеки един от тях, знаем със сигурност, че са умрели с една и съща вяра, с една и съща надежда и с една и съща любов към Бога.

Тяхната жертва е мощен глас през времето. Те ни учат, че царството небесно не се наследява с половинчати мерки, а с пълна отдаденост. Те бяха много на брой, но едно сърце. И докато светът ги виждаше като незначителна тълпа, небето ги посрещна като армия от победители.

Светите мъченици Трофим и Евкарпион

Животът на тези двама мъченици е едно от най-впечатляващите доказателства за Божията сила да преобразува сърцата. В началото Трофим и Евкарпион не само не бяха християни, но дори преследваха християните с голяма жестокост. Те имаха власт, имаха положение, имаха дързост – но ги използваха срещу Бога.

Всичко се променило за миг, когато облак от огън се спуснал от небето пред тях и божествен глас ги смъмрил за преследванията им. Ужасени, смазани от Божието присъствие, двамата паднали на земята и със сълзи на очите изповядали, че искат да умрат като слуги на Христос, а не като Негови врагове.

Тяхното обръщане разгневи властите. Те бяха обесени, убивани с камъни, изгаряни и осмивани – но нищо не можеше да ги разклати. Те влязоха в пещта като в светлина, получавайки венеца на мъченичеството и свидетелствайки, че Божията милост може да обърне дори и най-закалените сърца.

Мария, сестра на Лазар

На същия ден почитаме и Мария, сестрата на Лазар и Марта, жената, която извърши един от най-трогателните жестове в Евангелието: тя изля скъпоценно миро върху тялото на Спасителя и изтри краката Му с косата си.

За околните този жест изглеждаше разхищение. За Христос това беше чиста любов.

Мария е икона на душата, която не се страхува да даде най-доброто от себе си на Бога. Тя не се замисли за цената, за преценката на другите или за недоволството на околните. Тя направи това, което й подсказа сърцето – и това, което направи, ще се помни до края на света.

Заключение

Денят 18 март ни представя различни личности, но обединени от една и съща светлина: велик мъдър епископ, мъченици, загинали в впечатляващ брой, двама войници, които благодатта промени по чудесен начин, и една жена, която обичаше безмерно. Всички те ни показват, че пътят към Бога може да бъде изминат по много начини – чрез пастирство, чрез покаяние, чрез жертва, чрез любов – но винаги с цялото си сърце.