Животът на свети Софроний, патриарх на Йерусалим, и другите възпоменавани светци – 11 март

Свети Софроний, патриарх на Йерусалим

11 март посвещаваме на Свети Софроний, патриарх на Йерусалим, защото той е един от най-просветените отци на Църквата, човек, в когото Божията благодат и мъдростта, придобита чрез учение и аскетизъм, са се преплели в съвършена хармония. Роден в Дамаск през 6 век, с корени в благословената земя на Финикия, Софроний е израснал в набожно семейство, където вярата и моралната дисциплина са били в основата на неговото възпитание. Родителите му, Плинф и Мира, от детството му внушават копнеж по Бога и любов към мъдростта.

Талантът и интелигентността му се проявяват още от ранна възраст. Той имал рядка жажда за знания и удивителна способност да разбира философските и богословските учения на своето време. Но повече от това, душата му била привлечена от вътрешния живот, молитвата, простотата, живяна в послушание. Затова, след като усвоил всички науки на своето време, Софроний избра пътя на монашеството. Той отиде в великия манастир „Св. Теодосий“, където общностният живот, молитвеният ред и духовната атмосфера го формираха още повече в смирение и послушание.

Желанието му за духовно израстване го отвежда в Александрия, където среща великия Йоан Мошу, монах с голяма мъдрост. Между двамата се заражда свято приятелство и дълбока духовна връзка. Те живеят заедно, пътуват заедно и споделят един и същ аскетичен живот. През този период Софроний бил чудотворно излекуван от сериозно очно заболяване чрез молитвите на светиите Хир и Йоан. От благодарност той започнал да записва техните чудеса, желаейки тяхното дело да бъде известно на бъдещите поколения.

Благодарение на чистия си живот, смирението и духовната си мъдрост, Софроний е призован да пастирства Църквата в Йерусалим в изключително трудни времена. Това е период, белязан от политически вълнения, нашествия и богословски борби. Персите са завладели Светия град и вярващите са в голямо сътресение. Софроний отива в Александрия, където се среща с великия Йоан Милостивия, патриархът по това време. След смъртта му Софроний изнесе похвално слово, в което описа неговата святост, доброта и милосърдие, оставяйки на потомството едно от най-красивите свидетелства за този велик отец.

След като се върнал в Йерусалим, Софроний се доказал като истински пастир. Той винаги бил буден в молитва, винаги на служба на нуждаещите се. Спал малко и само когато умората на тялото ставала непоносима. Пасял стадото с любов и се борел неуморно срещу ересите на времето, като ги противопоставял със силата на Писанията, със свидетелството на Светите отци и със собствените си писания. Той е автор на произведения с дълбока духовна стойност: „Лимонариул”, написано заедно с Йоан Мошу, „Житието на Свети Йоан Милостивия” и „Житието на Света Мария Египетска”, едно от най-красивите патристични писания, в което описва покаянието, което може да издигне човека от греха към святостта.

Свети Софроний почина след кратък живот в епископството, но изпълнен с духовна сила. Той остана за Църквата образец на смелост, смирение, служение и мъдрост – патриарх, който обичаше Божия народ с цялото си сърце.

Свети Пион, свещеник на Църквата в Смирна

На 11 март почитаме и Свети Пион, свещеник в град Смирна. Той е живял по времето на император Деций, когато преследването на християните е било ужасно. Пион е бил заловен заедно с други вярващи и изведен пред езически съдии. Той говори с непоколебима сила за истината на вярата, показвайки чрез свидетелства от Писанието и историята, че Христос е праведният Съдия и че вечният огън ще съди хората според делата им.

Той е прехвърлян от един магистрат на друг, но винаги е оставал непоколебим. В крайна сметка е осъден на смърт чрез изгаряне, а неговата жертва става семе на вярата за мнозина. Свети Пион е мълчалив, но мощен свидетел на убеждението, че истината си заслужава да бъде защитена дори с цената на живота.

Свети Георги Новият, чудотворец

Свети Георги Новият е живял по времето на император Йоан Цимиск и от млада възраст е избрал тесния път на Христос. Той е оставил семейството си, богатството си и всичко, което го е свързвало със света, и е тръгнал по пътя на трудностите, пътувайки из градове и пустини, лишен от всички удобства, но изпълнен с копнеж по Бога.

Когато краят му наближил, той дошъл в Константинопол, в църквата „Свети Йоан Богослов” в Дипион, където предал душата си в ръцете на Господа. Тялото му било обгърнато с тежка желязна верига, знак за неговия аскетизъм, а след смъртта му било положено в мраморен ковчег. От него са произлезли много чудеса, изцеления и неочаквана помощ. Тези, които се приближават с вяра към неговите мощи, и днес свидетелстват за неговата благодат.

Светите мъченици Трофим и Талу

В Лаодикия, по времето на Диоклетиан и Максимиан, Трофим и Талу били арестувани заради вярата си в Христос. Били замеряни с камъни, но Бог ги запазил невредими. След период на почивка, те били отново изправени на съд. Смелото им изповядване предизвикало гнева на магистрата, който наредил да бъдат обесени на дървета и жестоко бити.

Понасяйки всички тези мъчения с молитва, те не загубили вярата си, а продължили да изобличават идолите на езичниците. Накрая те били разпънати на кръст, а хората, впечатлени от тяхната сила, събрали с благоговение капки от кръвта им и предмети, докоснати от телата им. Телата им били погребани с почести от вярващите и станали източник на благословения.

Доставянето на мощите на свети мъченик Епимах

Също на 11 март отбелязваме пренасянето на мощите на Свети Епима от Александрия в Константинопол. Епима живееше като отшелник на планината Пелезиум. По време на гоненията в Александрия, той влезе в града, разби идолите и изповяда Христос пред всички. Бил жестоко измъчван, но Бог укрепил тялото му. Жена, която била сляпа с едното око, била излекувана от капка от кръвта му, което било свидетелство за неговата святост.

Накрая той е бил обезглавен като мъченик, а мощите му по-късно са били почетени и пренесени с голямо благоговение в Константинопол.

Заключение

11 март е ден на духовна светлина. Свети Софроний, патриарх на Йерусалим, остава образец на мъдрост, смелост и пастирска любов. Другите светци на деня – мъченици, отшелници, чудотворци – допълват картината, изпълнена със святост, показвайки, че Бог въздига хора от всички места и всички времена, за да просвети света.

Техните примери ни призовават към непоколебимост, чистота, жива вяра и любов към истината. Във всеки мъченик, всеки отшелник и всеки светец виждаме делото на Христос, който дава сила на душите, които избират да останат верни на Него до края.