Празникът на свети Мартин, великия отшелник, и други светци – 13 февруари

Свети Мартиниан, велик аскет и борец срещу изкушенията

Свети Мартиниан се чества на 13 февруари в православния календар, като Църквата представя на вярващите мощен пример за борбата срещу изкушенията и победата на благодатта над слабостите на природата. Роден в Кесария в Палестина, той избира пътя на аскетизма от ранна възраст, оттегляйки се в пустинята на едва осемнадесет години. Там прекарва много години в молитва, мълчание и сурова духовна дисциплина.

След двадесет и пет години отшелнически живот, светецът преминава през тежко изкушение. Проститутка, облечена в оскъдни дрехи, идва в килията му и моли за подслон, като се оправдава, че се е изгубила и е в опасност от диви животни. Светецът, трогнат от състрадание, я приютил, но през нощта тя тежала на душата на Мартиниан, опитвайки се да го убеди да се откаже от чистия си живот в пустинята.

Борбата била ожесточена и мисълта за греха започнала да се прокрадва в сърцето му. В този повратен момент Мартиниан разбрал, че истинската пречка не е тялото на жената, а огънят на желанието, който възникнал от собствената му слабост. Тогава, за да се събуди от заблудата си, той запали купчини клони и скочи в средата на огъня, казвайки си, че ако не може да понесе видимото пламъче, как би могъл да понесе огъня на ада? С това сурово решение тялото му беше ранено, но душата му беше освободена от греха.

Жената, виждайки шокиращото покаяние на светеца, променила живота си и отишла в манастир, където според традицията достигнала голяма святост. Свети Мартиниан обаче, страхувайки се, че изкушенията ще го последват, се оттеглил на една скала в средата на морето, където живял десет години, хранен от един мил моряк.

Но изкушението го настигнало отново, защото на скалата му пристигнала млада жена, избягала от корабокрушение. Той я спасил, но си тръгнал, казвайки, че сухата трева не може да остане близо до огъня, без да бъде изгорена. Той бяга от един град в друг, носейки в сърцето си една и съща молитва: „Бягай, Мартиниан, за да не изгубиш душата си.“ Пристига в Атина, където умира в мир, почитан от епископа на града и от тълпата.

Светии Ахил и Прискила, ученици и спътници на апостол Павел

На същия ден вярващите почитат светиите Ахил и Прискила, благословени съпрузи и работници на Евангелието. Ахил бил обущар и заедно с жена си чул проповедта на свети апостол Павел. Те били кръстени и последвали апостола в неговите мисионерски пътувания, служейки му с преданост и споделяйки опасностите му.

Двамата са споменати в посланията на Павел, където са похвалени за вярата и любовта си към Христос. Много вярващи се върнали към Бога благодарение на тяхната непоколебимост. В крайна сметка те получили венеца на мъченичеството, като били убити чрез обезглавяване заради изповядването си.

Свети Евлогий, архиепископ на Александрия

На този ден се почита и Свети Евлогий, архиепископ на Александрия, учен човек и надарен с духовно ръководство. Той живял по времето на император Ираклий и твърдо поддържал ученията на Халкидонския събор, запазвайки истинската вяра непокътната.

Казват, че Бог, за да укрепи неговата ревност, изпратил ангел под формата на дякон на папа Лъв, за да му благодари за подкрепата в защитата на вярата. Това чудо изпълнило сърцето му с радост и светецът заспал в мир, почивайки в Господа след цял живот на служение.

Двама свети мъченици, баща и син, обединени в едно и също жертвоприношение

Днес Църквата почита и двама свети мъченици, баща и син, които били разпънати на кръст за Христа. Въпреки че имената им не са записани в писмен вид, тяхното свидетелство е запазено като пример за вяра, която не се страхува дори пред лицето на смъртта. Те показаха, че няма по-силна земна връзка от връзката на любовта в Бога.

Свети Симеон, основател на Хиландарския манастир на Атон

Почитан е и Свети Симеон, един от основателите на Хиландарския манастир на Атон, живял около 1190 г. Той е бил монах, посветен на молитвата, който е дал духовни плодове за монасите, дошли след него, и за целия православен свят.

Заключение

Денят 13 февруари ни дава възможност да размислим върху невидимата борба на душата с изкушенията, апостолската любов на онези, които следваха Христос с цялото си сърце, и делото на йерарсите, които защитаваха вярата. Свети Мартиниан, светите Ахила и Прискила, свети Евлогий и другите светии от този ден са живи свидетелства, че отвъд човешката слабост Бог укрепва онези, които Го търсят искрено.