Мощите на Свети Йоан Златоуст и житията на други светци и мъченици – 27 януари

Свети Йоан Златоуст се почита на 27 януари с момент на голяма радост за цялата Църква: завръщането на мощите му в Константинопол след години на изгнание, несправедливост и страдания. Този ден е не само историческо възпоминание, но и празник на Божията справедливост, която с времето показва своята победа над човешките интриги.

Възпоменанието на Свети Йоан Златоуст ни представя образа на един смел йерарх, който не мълча пред греха и несправедливостта, дори когато те бяха скрити под императорските одежди. Животът му се превръща в призив за чисто изповядване, за любов към истината и надеждата, дори когато изглежда, че злото побеждава.

Свети Йоан Златоуст, йерархът, който се изправи срещу несправедливостта

Свети Йоан Златоуст е бил архиепископ на Константинопол и един от най-влиятелните проповедници на Църквата. Гласът му не е щадил греха и не е могъл да бъде купен с похвали или човешки благосклонност. Той се изказа срещу социалната несправедливост, прекомерния лукс и жестокостта към бедните, показвайки, че Евангелието не е само за църквата, а за целия живот.

Думите му бяха особено тревожни, когато грехът се криеше под светската власт и слава. Императрица Евдокия, разтревожена от проповедите му срещу злоупотребите, направи всичко възможно, за да го отстрани от поста му. Така започна дългият път на изгнание, страдание и унижение, който Йоан понесе с търпение и непоколебима надежда в Бога.

Далеч от това да го сломят, тези преследвания направиха още по-ясно кой всъщност беше Йоан: пастир, който обичаше стадото си до края. В писмата си от изгнание той не се оплаква от болка, студ или лишения, а скърби само за Църквата, за смута в душите на вярващите и за раните, причинени от раздорите.

Изгнание и краят на един велик йерарх

Отстранен от поста си, преместван от място на място, болен и отслабен, Свети Йоан Златоуст завърши живота си в далечния Питиус през 407 г. Последните му думи – „Слава на Бога за всичко“ – останаха като печат върху цялото му дело. Няма бунт, няма горчивина, само доверие в Божията воля. Дори когато хората му причиняват зло, той остава мирен и прощаващ в духа си.

Тялото му беше погребано в Комана, далеч от града, в който беше служил и за който беше дал живота си. Но за Бога нито една стъпка, направена за истината, не е загубена. Ето защо историята на Свети Йоан Златоуст не свършва в Комана, а продължава с още по-голяма светлина чрез пренасянето на мощите му в Константинопол.

Пренасянето на мощите на Свети Йоан Златоуст в Константинопол

След смъртта на Аркадий и императрица Евдоксия на власт дойде техният син Теодосий II. По времето на патриарх Прокл, ученик на Свети Йоан, съвестта на Църквата започна да изисква справедливост. Този, който беше несправедливо изгнани, трябваше да бъде почетен, както заслужаваше.

Теодосий наредил мощите на Свети Йоан Златоуст да бъдат пренесени в Константинопол. Според преданието, когато изпратените да вземат реликвария се опитали да го вдигнат, тялото на светеца се оказало тежко и неподвижно, сякаш не искало да напусне мястото. Едва след като императорът написал писмо с покаяние и молитва до светеца, в което молел за прошка от името на онези, които му бяха сторили зло, реликварията могла да бъде вдигната лесно.

Ковчегът с мощите на светеца бил донесен по море до Константинопол. Казват, че по пътя корабът чудно се спрял пред лозето на вдовицата Калитропия, чиято земя Евдокия несправедливо отнела. Едва след като лозето й било върнато, морето се успокоило и корабът могъл да продължи пътуването си. Това било ясен знак: Бог не забравя сълзите на онеправданите и Неговата справедливост действа дори когато всичко изглежда загубено.

При пристигането в Константинопол патриархът, императорът и множеството вярващи посрещнали мощите на Свети Йоан Златоуст със сълзи и радост. Ковчегът с мощите бил поставен първо в църквата „Света Ирина“, а след това в голямата църква „Светите Апостоли“. Традицията разказва, че в този момент се чул глас, който казал: „Мир на всички“, сякаш светецът отново благославял града, който някога го беше изгонил.

Духовното наследство на Свети Йоан Златоуст

Възпоменанието за пренасянето на мощите е не само празник на чудото, но и призив да преоткрием думите и писанията на Свети Йоан. Неговите проповеди върху Евангелията, тълкуванията му на посланията на Свети Павел, проповедите му за покаянието, милосърдието, брака, семейството и отглеждането на децата са актуални и днес.

Той говореше просто, директно и страстно, така че и простите хора, и учените да могат да го разберат. Той показа, че истинското богатство не е златото, а милосърдието; че истинското достойнство не се крие в ранга, а в чистотата на сърцето; че Църквата е мястото, където бедните и богатите стоят рамо до рамо, равни пред Христос.

Ето защо 27 януари се превръща за вярващите в покана да четат, слушат и живеят по-дълбоко ученията на този велик йерарх. Не само за да го почитат с думи, но и за да следват неговата смелост, любов към истината и чувствителност към страдащите.

Други светци, почитани на 27 януари

На същия ден Църквата почита и други светии, които по различни начини са служили на Христос. Света Марциана, императрицата, е запомнена като жена с висок ранг, която е използвала положението си не за човешка слава, а за да защити вярата, да помогне на нуждаещите се и да украси Църквата.

Преподобният Клавдиан и преподобният Петър Египетски се почитат като пустинни аскети, мъже, които избраха мълчанието, молитвата и простотата, за да се обединят възможно най-тясно с Бога. Чрез скрития си, но изпълнен с благодат живот, те показват, че святостта не винаги означава проповядване пред тълпи, а и мълчалива молитва за света.

Почитан е и Свети Димитриос Новият Мъченик, който е изповядал вярата си в по-близки до нас времена, в Константинопол, през 18 век. Неговата жертва показва, че изповядването на Христос не е само въпрос на ранните векове, а се простира и до наши дни.

Заключение – какво ни учи 27 януари

Почитането на пренасянето на мощите на Свети Йоан Златоуст, заедно с паметта за другите светци на деня, ни показва, че Бог не забравя нито една сълза, нито една несправедливост, нито едно усилие, направено за Неговото име. Изгнанието се превръща в слава, страданието се превръща в радост, а преследваните стават приятели на цялата Църква.

Денят 27 януари е призив за смелост, покаяние и надежда: да не се страхуваме от изпитания, да не се срамуваме от истината и да вярваме, че рано или късно Христос носи светлина и справедливост там, където хората са посели несправедливост.