Свети Агапий и светиите мъченици на деня – 15 март

15 март събира заедно съкровищница от свидетели на Христос, хора, които поставят вярата си над живота, свободата или безопасността. Начело стои свети Агапий Мъченик, заедно със седемте мъченици, които са страдали заедно с него, след това свети Аристобул Апостол, първият епископ на Британия, свети Никандър, свидетел на почитанието на светите мощи, и свети Мануил Критски, мъченик от по-ново време. Всеки от тях ни показва по свой собствен начин какво означават куражът на вярата, любовта към Христос и верността до края.

Свети Агапий и седемте мъченици с него

Свети Агапий и седемте мъченици, които стояха до него, образуват група, обединена от една и съща решителност: да изповядат Христос пред своите преследвачи. Те са живели по времето на император Диоклетиан, един от най-кървавите периоди за християните. Агапий е бил от град Газа, Тимолай от Понт, двамата Дионисий са били от Триполи във Финикия, Ромил е бил дякон в Диосполис, а Плисий и двамата Александър са били от Египет. Въпреки че са били от различни места, сърцата им са били обединени в една любов: любовта към Христос.

Тези осем мъже не бяха заловени, както много други християни, а се явиха пред управителя Урбан по своя собствена воля, с ръце, оковани в вериги, и доброволно признаха, че са християни. Техният жест удиви всички присъстващи. Техните преследватели очакваха да срещнат хора, които бягат, се крият или се страхуват, но тези мъченици дойдоха на съда по своя собствена воля, показвайки, че за тях смъртта не е загуба, а път към Христос.

Управителят се опита да ги убеди с заплахи, а след това с обещания. Но нищо не можа да разклати решимостта им. За тях вярата беше по-силна от страха, а надеждата в Бога беше по-важна от всяка земна полза. Накрая Урбан заповяда да им бъдат отсечени главите. Така и осемте отдадоха душите си за Господа, получавайки венеца на мъченичеството като свидетелство за тяхната непоколебима вяра.

Свети Аристобул, епископ на Британия

Свети Аристобул Апостол е един от седемдесетте ученици на Господа и брат на свети Варнава Апостол. Той беше неуморен проповедник на Евангелието, придружавайки свети Павел Апостол в многобройните му мисионерски пътувания. Но най-трудната и важна мисия започнала, когато Павел го ръкоположил за епископ и го изпратил в земите на британците, район, считан за варварски и труден по онова време, населен от сурови, суеверни и често насилствени хора.

Когато пристига в Британия, Аристобул среща не само неверие, но и открита враждебност. Често е бит, влачен по пазарите, обиждан и презира. Но той не отговаря със злоба, не се отказва, не се обезсърчава. С любов и постоянство той започна да проповядва, да кръщава и да създава християнски общности. Малко по малко варварството се превърна в светлина, а враждебността – в приветствие.

Свети Аристобул постигна това, което изглеждаше невъзможно: основа първите християнски църкви в Британия и остави след себе си добре обучени свещеници и дякони, като пося семената на вярата в дива земя. Той почина в мир, след като изпълни мисия, която малцина биха имали силата да довършат до края.

Свети Никандър, мъченик от Египет

Свети Никандър е рядък пример за духовна любов към светите мъченици. Той също е живял по времето на Диоклетиан, период, в който телата на мъчениците често били хвърляни в нечисти места, оставяни на милостта на животните или разпръсквани без уважение. За християните докосването до мощите се считало за подозрително и опасно действие, но Никандър не се страхувал.

Тайно събирал мощите на падналите мъченици, пренасял ги с почит на безопасни места и ги поставял с почит и молитва. За него всяка моща била съкровище, знак за победата на Христос над смъртта. Една нощ, когато намерил останките на мъчениците безразборно изхвърлени, той дошъл и ги поставил както трябва. Но един слуга на идолите го видял и го докладвал.

Никандър бил заловен, разпитан и измъчван. Пред преследвачите си той не скрил вярата си, а смело изповядал, че Христос е истинският Бог и че светите мъченици са живи свидетелства за божествената любов. В крайна сметка тялото му било обелено и той получил венеца на мъченичеството по ужасен, но славен начин. Неговата жертва остава знак за дълбокото уважение, което християните винаги са имали към онези, които са дали живота си за Христос.

Свети Мануил Критянин, новият мъченик

Свети Мануил Критянинът, известен още като Мануил Критянинът, е мъченик от по-ново време, който е пострадал през 1792 г. на остров Хиос. Въпреки че е живял в различен период от древните мъченици, неговата смелост е била също толкова голяма.

Мануил е родом от Крит, но се е намирал в Хиос, където натискът на османските власти върху християните е бил силен. Пред тези, които изисквали от него да се отрече от вярата си, той останал непоколебим. Заради твърдото си изповядване, че Христос е Бог и Спасител, той бил подложен на жестоки мъчения и в крайна сметка главата му била отсечена с меч.

Смелостта на Мануил показва, че мъченичеството не е само реалност от ранните векове, а възможно призвание по всяко време. Той представлява рода на онези, които избраха истината пред компромиса и Царството Божие пред дълъг, но безсмислен живот.

Заключение

15 март е призив за смелост, вяра и постоянство. Свети Агапий и седемте му мъченици ни показват силата на единството и доброволното изповядване. Свети Аристобул Апостолът ни учи, че Евангелието може да преобрази дори и най-твърдите сърца. Свети Никандър ни показва ценността на святостта, а свети Мануил Критянинът ни напомня, че изповядването на Христос е актуално във всяка епоха.

Всички тези светии, макар и различни по произход, време и призвание, имат едно общо нещо: те обичаха Христос повече от собствения си живот. Гледайки към тях, ние сме поканени да укрепим вярата си, да вземем кръста си и да живеем с увереността, че Бог дава сила на всички, които Го призовават с чисто сърце.