Светии 40 мъченици от Севастия, свидетели на победата – 9 март

Четиридесетте мъченици от Севастия

9 март носи на християнския свят едно от най-вълнуващите и светли свидетелства за вярата: жертвата на четиридесетте мъченици от Севастия. Тези мъже, които произхождали от различни части на империята, били част от една и съща военна част и имали едно сърце и един ум: непоколебима вяра в Христос. Те бяха призовани да избират между заповедта на своите владетели и призива на Бога, и техният избор освети историята със сила, която нито мъченията, нито смъртта можеха да угасят.

Тъй като отказаха да принесат жертва на идолите, те бяха подведени под съд и им бяха дадени сурови заповеди. Въпреки заплахите, отговорът им остана непроменен: Христос е единственият им Господ. Преследвачите им ги удариха с камъни по лицата и устата, но камъните по чудо се обърнаха срещу онези, които ги хвърляха. Въпреки това, жестокостта на тираните не се разтопи и светиите бяха осъдени на ужасно наказание: в средата на зимата бяха изпратени да прекарат цялата нощ в замръзнало езеро близо до Себасте.

В тази ужасна нощ, когато телата им бяха обхванати от студа, небето се отвори. Един от войниците, отслабен от болка и страх, напусна езерото и се насочи към близка отопляема баня. Но веднага щом тялото му докосна горещата пара, то се стопи като восък и той умря на място. В същото време друг войник, който охраняваше езерото, видя небесната светлина да се излива върху мъчениците. Ярки корони се спуснаха от небето върху всеки от останалите 39 във водата. Тогава, преизпълнен с удивление и вяра, той също влезе в езерото, допълвайки броя на онези, които трябваше да умрат за Христа.

Когато настъпи сутринта, телата им едва дишаха. Тираните заповядаха да им бъдат счупени краката, за да умрат бързо и болезнено. От всички тях само един, най-младият, все още дишаше. Тиранът се надяваше, че младостта му ще го накара да се отрече от вярата си. Но майка му, която беше останала цяла нощ край езерото, гледайки сина си и молейки се със сълзи, се приближи към него с сила и му прошепна с топъл и твърд глас да не се страхува, да издържи още малко, да не губи венеца на живота. Тези думи бяха като последно небесно утешение за него. Скоро душата му се издигна към Христос, присъединявайки се към другите мъченици.

Телата на светиите бяха поставени на каруца и откарани до близката река, за да бъдат изгорени, а останките хвърлени във водата. Майката на младия мъченик, виждайки детето си да умира, не се отчая. С сила, която надминаваше всяка човешка мощ, тя го вдигна на раменете си и го носеше зад колите, искайки тялото му да бъде преброено сред останалите. Когато стигна до мястото на изгарянето, тя го положи до останалите, уверена, че синът й ще царува с Христос.

Слугите на тирана изгориха телата на светиите и хвърлиха пепелта в реката. Но Бог не позволи те да бъдат изгубени. Станало чудо, защото останките им се събрали в една вдлъбнатина на брега, откъдето християните ги извадили внимателно и ги съхранявали като безценно съкровище. Всяка година, на 9 март, Църквата ги почита като пример за смелост, любов и вечно царство.

Свети мъченик Урпасиан

На този ден се почита и свети Урпасиан, ревностен изповедник на Христос. Той живял по времето на император Максимиан, жесток преследвач на християните. Когато императорът, разярен срещу онези, които се отрекли от езическите богове, заповядал всеки, който се нарича християнин, да хвърли военния си колан, мнозина се колебаели и се страхували. Но Урпасиан, един от съветниците на императора, застанал пред всички и, хвърляйки намета си, извикал, че отсега нататък е воин на Небесния Император.

Този жест му донесе гнева на тирана. Той беше обесен и бит с волове, докато тялото му не беше разкъсано. След това хвърлен в тъмна тъмница, той издържал всички мъчения без да се оплаче. Максимиан измислил невиждано изтезание: заповядал да го заключат в желязна клетка и да го повдигнат над земята, а клетката да бъде изгорена с горещи факли. Тялото на светеца се стопи в клетката като восък, изпълвайки въздуха с блестящ аромат. Душата му се издигна към Бога като звезда. Костите и стопеното му тяло бяха хвърлени в морето, но вярващите усещаха, че молитвите му остават живи.

Свети Цезарий, брат на свети Григорий Богослов

Свети Цезарий, почитан също на този ден, беше брат на великия Григорий Богослов. Учен и просветен човек, той живееше с мъдрост, чиста вяра и любов към хората. Беше уважаван лекар, но преди всичко човек, който обичаше истината и оставаше непоколебим във вярата си.

Шестте мъченици: дядо, баба, баща, майка и две деца

Този ден пази и друго трогателно свидетелство: цяло семейство – дядо, баба, баща, майка и две деца – които били убити с меч заради вярата си в Христос. Те са образ на единство и любов, които не се страхуват от смъртта. Отвъд болката от меча, това семейство показа на света, че нито кръвните връзки, нито страхът могат да отделят душата от Бога.

Заключение

9 март е ден на огън и светлина, когато Църквата ни напомня, че жертвата за Христос не е загуба, а победа. 40-те свети мъченици ни показват силата на вярата, която превръща зимата в пролет и смъртта в живот. Свети Урпасиан ни напомня, че истината се изрича смело дори пред лицето на властниците. Цезария и семейството на мъчениците ни показват, че святостта може да обитава в обикновени домове. Всички тези светии блестят заедно като корона на победата и ни призовават да живеем с същата непоколебима вяра.