Свети Артемон от Селевкия и светци на деня – 24 март

24 март ни призовава да влезем в светлата атмосфера на Предпразника на Благовещение, но и да погледнем лицата, изпълнени с нежност, кураж и мъдрост, на светците, които честваме днес. Начело им е Свети Артемон от Селевкия – йерарх, назначен от самия апостол Павел за пастир на народа, човек, в когото Евангелието се въплъщава в дела, грижа, доброта и неуморен труд.

Свети Артемон от Селевкия – пастирът, който никога не се уморяваше да обича

Свети Артемон е роден в Селевкия Писидийска и от младостта си е проявявал отворено сърце към Бога и хората. Традицията разказва, че когато апостол Павел се е спрял в района на Селевкия, е видял в младия Артемон вътрешна светлина, която не можела да остане скрита. Затова го назначил за епископ на града, поверявайки му овче стадо, което било ранено, изпитано и жадно за истина.

Артемон не е бил само учител на вярата, но и „пристанище на спасение” за всички, които са го срещали: подкрепа за вдовиците, защита за сираците, храна за бедните, изцеление за болните. Той служил с безгранична любов, живеейки живота си в простота и милосърдие до старост.

За Селевкия името му остана източник на мир, стълб на вярата и свидетелство за това как изглежда истинското пастирство – живот, изцяло посветен на служенето на другите.

Свети Артемон, мъченик от Лаодикия – свещеникът, непоколебим във вярата

На същия ден се почита и Свети Артемон, свещеникът от Лаодикия, човек, който изповяда вярата си с сила, която не можеше да бъде сломена нито с мъчения, нито с заплахи. В времена, когато християните бяха преследвани и убивани, той остана непоколебим, служеше, учеше и довеждаше хората до Христос.

Дори пред преследвачите си той отказа да се отрече от вярата си и получи венеца на мъченичеството. Животът му ни напомня, че силата на свещеника не се крие в положението или репутацията му, а във вярата, която изповядва до края.

Свети Захарий от Шит – монахът, който видя Духа Божий

От египетската пустиня идва още една светла фигура: Свети Захарий, ученик на великите отци на пустинята. Патериконът ни го представя като човек на простота и духовна дълбочина. Аба Макарий, Аба Пимен и Аба Мойсей говорят за него с удивление, откривайки в Захарий чисто сърце, свободно от гордост, почти преобразено.

Казват, че по време на молитва Божият Дух се е спуснал върху него като жива светлина. И думите му остават съкровище за нас:
„Ако човек не е така съкрушен, той не може да бъде монах.“
Призив към смирение, към съкрушеност на сърцето и към истината.

Осемте мъченици от Кесария в Палестина – мъжественост до края

Днес почитаме паметта на осем мъченици от Кесария в Палестина, млади и стари, които избраха да умрат от меча, вместо да се отрекат от вярата си. Не знаем много за всеки от тях, но знаем най-важното: любовта им към Христос беше по-силна от страха, от заплахите, от желанието да живеят.

Те са мълчаливи, но силни свидетели, икони на християнската смелост.

Свети Мартин от Тива – човекът на непрестанната молитва

Свети Мартин, който е живял в пустинята Тебаид, е бил човек на мълчанието и молитвата. В мълчание, пост и самоограничение той е превърнал пустинята в рай. Животът му ни показва, че святостта не се изразява само в велики дела, но и в непоколебим, скрит и търпелив аскетизъм.

Свети Партений, патриарх на Константинопол – пастир в трудни времена

През 1657 г. патриарх Партений запечата с кръвта си вярата, която беше защитавал през целия си живот. Като патриарх на Константинопол, той пастирстваше своето стадо в трудна епоха, под политически и религиозен натиск. Въпреки това, той не се отрече от истината. Беше хвърлен в затвора, измъчван и накрая убит чрез удушаване. Смъртта му е вик на достойнство и вярност към Христос.

Заключение

24 март ни представя мозайка от свети животи: един мил епископ, един мъченик свещеник, един монах, просветен от Светия Дух, група млади мъченици, един пустинник аскет и един мъченик патриарх. Всеки от тях е живял по различен начин, в различни времена и места, но всички са имали една и съща вътрешна сила: непоколебима любов към Бога.