Свети Никифор, патриарх на Константинопол, и други светци, които се честват – 13 март

13 март ни представя образи на силна, непоколебима и сияйна святост. На преден план е Свети Никита, патриарх на Константинопол, велик изповедник на истинската вяра и защитник на светите икони, чието нетленно тяло е донесено в града като победа на истината над преследването. Заедно с него Църквата почита светите мъченици Африкан, Публий и Теренций, Свети Авив, мъченик чрез удавяне, Света Кристина от Персия, търпелива под ужасни мъчения, и Свети Публий, епископ на Атина. Всички те показаха по различни начини една и съща сила: вяра, която не се поддава на тиранията на света.

Свети Никита, патриарх на Константинопол

Свети Никифор е една от великите духовни фигури на IX век, човек, който е понесъл тежестта на иконоборческото преследване. По времето на император Теофил, който мразел иконите, Никифор бил изгонен, защото отказал да се присъедини към ереста и твърдо защитил традицията на Църквата. Той изтърпял години на изгнание, далеч от патриаршеската катедра, която бил почитал с такава чистота и мъдрост.

След смъртта на Теофил Бог издигна на власт императрица Теодора и нейния син Михаил, двама верни лидери, които искаха да излекуват раната на иконоборството. Те призоваха великия Методий, свят и просветен човек, да поведе Църквата. Един ден Методий говори искрено с императрицата и младия император, напомняйки им, че не е правилно мощите на Никифор, защитника на иконите, да останат в изгнание, където той е умрял. Всички се съгласиха и делегация от свещеници, монаси и тълпа от хора тръгнаха към църквата „Св. Теодор“, където се съхраняваше тялото на светеца.

Когато отвориха гроба, деветнадесет години след смъртта му, тялото на Никифор беше намерено цяло и непокътнато, като знак, че Бог е приел изповедта му. Сред песнопения, с запалени свещи и цяла нощна бдение, мощите му бяха вдигнати и пренесени с почит на императорския кораб. При влизането в Константинопол, самият император и целият сенат излязоха да ги посрещнат, носейки свещи в ръцете си.

След благодарствена служба в Голямата църква, мощите бяха отнесени в църквата „Светите апостоли“, в същия ден, в който преди години светецът беше изпратен в изгнание. Така Никифор беше прославен от Бога: осъденият от хората стана повод за радост за целия град.

Светите мъченици Африкан, Публий и Теренций

На същия ден се почитат светите мъченици Африкан, Публий и Теренций, непоколебими изповедници на Христос във време, когато преследването на християните беше безмилостно. Тези трима светии са свързани от едно и също страдание за вярата си и от една и съща сила да изповядат истината пред езическите съдии.

Служението им се е извършвало в църквата „Свети Петър и Павел”, което е знак, че Църквата ги е считала за достойни за специална почит. Те са предпочели страданието и смъртта пред живот, спечелен чрез компромис. С кръвта си те са запечатали истината, превръщайки се в непоклатими стълбове на изповедта за Църквата.

Свети Авив от Ермуполис

Свети Авив живееше в Ермуполис и се отличаваше с непоколебимата си вяра в Христос. Той беше заловен и съден, защото отказа да принесе жертви на идолите. След като отказва да се отрече от вярата си, той е вързан за тежък камък и хвърлен в реката. Смъртта му е тиха, но изпълнена с мъжествено свидетелство. Той потъва в дълбините на водата, но душата му е възнесена от Христос в светлината на вечността.

Света Кристина, мъченица от Персия

Света Кристина е една от смелите жени, които са дали живота си за вярата си в Христос в Персия, земя, където християните често са претърпявали ужасни мъчения. Тя била подложена на бичуване, мъчение, което осакатило тялото й, но не повлияло по никакъв начин на вярата й. Раните й били знак за търпение, а смъртта й – венец на победата. Тя триумфирала не със сила, а с непоколебимост, с решимостта си да не предаде Бога.

Свети Публий, епископ на Атина

Свети Публий, епископ на Атина, се почита на този ден като свидетел на вярата и като пастир, който е дал живота си за стадото си. В времена, когато християнството е било преследвано, той е останал в града, призовавайки вярващите да не губят надежда. Той беше заловен и убит заради изповядването си на Христос, като по този начин беше увенчан със славата на мъченичеството. Смъртта му не беше край, а началото на ново дело: Църквата го почиташе като истински пастир, който не избяга от вълците, които нападнаха стадото му.

Заключение

Денят 13 март ни представя съкровище от святост: непоколебимостта и страданията на свети Никифор, свидетелската сила на светиите Африкан, Публий и Теренций, тихото саможертва на свети Авив, смелостта на свети Кристина и пастирската преданост на свети Публий от Атина. Всеки от тях показа, че истинската вяра се вижда не в думите, а в избора да останеш с Христос, дори когато светът те моли да се откажеш. Те са образи на победата и ни призовават да пазим в сърцата си светлината на смелостта, ревността и любовта към Бога.