Свети Порфирий, епископ на Газа, изповедник на истината и чудотворен пастир – 26 февруари

Свети Порфирий, епископ на Газа – свят живот и жертвоготовно служение

Преподобният Порфирий, епископ на Газа, е един от великите отци на Църквата, който блестеше с вяра, мъдрост и свят аскетизъм в време, когато християните бяха подложени на тежки изпитания от езичници и еретици. Роден в Солун, в знатно и богато семейство, Свети Порфирий избрал да напусне света и да се посвети изцяло на Христос още в младостта си.

Пристигайки в Египет, той влиза в манастир, където полага монашески обет. Тук се посвещава на пет години пост, непрестанна молитва и духовно мълчание. След този период, желаейки да се поклони на светите места, той тръгва за Йерусалим. Чистият му живот и просветляващите му думи докосват сърцата на много хора, което го прави известен на епископите от онова време. Така патриархът на Йерусалим го ръкоположил за свещеник, а по-късно Йоан, епископ на Кесария в Палестина, заедно с други епископи, го издигнал до ранг епископ на Газа.

Борбата за вярата в град, управляван от идоли

Пастирската му работа не била лесна. В Газа повечето от владетелите и жителите се покланяли на идоли и преследвали християните. Те извършвали несправедливости срещу вярващите, потискали ги и се опитвали да угасят светлината на вярата.

Свети Порфирий, като истински пастир, не остана безразличен. Той се бореше, за да защити своето стадо, укрепваше християните, утешаваше ги в изпитанията им и им показваше чрез своя живот какво означава да останеш непоколебим в Христос. Виждайки обаче, че силата му е твърде малка пред езическите владетели, той реши да отиде лично в Константинопол, за да потърси помощ.

Срещата със Свети Йоан Златоуст и императорското благословение

При пристигането си в столицата на Империята, Свети Порфирий се яви пред Свети Йоан Златоуст, патриарх на Константинопол, който веднага разбра нагалната нужда на епископа на Газа. Свети Йоан го постави под закрилата на Амантиус Кубикуларус, високопоставен чиновник, близък до императорския двор.

Чрез него епископ Порфирий се явява пред императрица Евдоксия, на която чрез божествено откровение съобщава за раждането на син. Чудото се сбъдва и императрицата, благодарна, му обещава пълната си подкрепа.

Свети Порфирий подаде молба до императора да спре преследването на християните в Газа и да затвори езическите храмове. Императорът, макар и първоначално колеблив, се поддаде на молбите на императрицата. Той издаде указ, с който идолопоклонниците и еретиците бяха изгонени, а християните – защитени.

Императрицата дала на свети Порфирий двеста златни монети за построяването на църква, както и други средства за нуждите на християнската общност.

Разрушаването на езическите храмове и построяването на църква, посветена на Христос

След като се върнал в епархията си, свети Порфирий изпълнил императорския указ. Заедно с вярващите той разрушил олтарите на идолите и изгонил онези, които предизвиквали раздори. Най-големият езически храм в Газа, посветен на бога Марнас, беше изгорен, а на негово място беше построена великолепна църква, според плана, определен от императрица Евдоксия.

По Божията благодат и сила тази църква стана източник на светлина и благословение за града. Мнозина от онези, които преди това се покланяха на идоли, започнаха да търсят истината и се обърнаха към Христос, виждайки чудеса и усещайки делото на епископ Порфирий.

Чудеса и саможертвена пастирска работа

През годините на своето служение свети Порфирий се доказа не само като добър лидер, но и като чудотворец. Той изцеляваше болните, изгонваше нечистите духове и укрепваше отчаяните. Беше нежен с слабите, праведен с изгубените и непреклонен пред горделивите.

Служи като пастир в продължение на двадесет и четири години, единадесет месеца и осем дни. През цялото това време остана неуморен фар на вярата, духовен отец и образец на смелост и истинска християнска любов.

В края на живота си, след като извършил безброй чудеса и довел много хора до вярата, той починал мирно, оставяйки след себе си блестящо духовно наследство.

Света Фотини Мъченица и онези с нея

На същия ден Църквата почита и Светата Фотини Самарянката, жената, с която Христос Спасителят разговаря при Якововия кладенец и на която разкрива живата вода. След Възнесението на Господа тя стана безстрашна мисионерка, проповядвайки Евангелието в Африка и Италия, заедно със синовете и сестрите си.

По времето на император Нерон, светица Фотиния и онези, които бяха с нея, бяха подложени на ужасни мъчения заради вярата си. Въпреки всички мъчения, те не се отрекли от Христос, превръщайки се в мощни свидетели на истината. Много езичници, които видели тяхното търпение и вяра, се обърнали към християнството и получили, на свой ред, венеца на мъченичеството.

Други светци, почитани на този ден

Освен свети Порфирий и свети Фотини, на 26 февруари Църквата почита и:

• Свети Анатолий – който е пострадал от меча;
• Свети Фото – третата сестра на Фотиния, мъченица, убита с меч;
• Света Фотида – която дала живота си, издържайки ужасни мъчения;
• Света Параскева – мъченица, убита с меч;
• Свети Кириаки – тяхна сестра, също мъченица;
• Свети Йоси Мъченик – синът на Фотини;
• Свети Фотин – най-големият й син;
• Светии Себастиан и Христодул, мъченици;
• Свети Виктор Мъченик;
• Свети Йоан Калфа, новият мъченик – мъченик в Константинопол през 1575 г.;
• Свети Себастиан от Пошехоние – велик аскет и благочестив човек.

Всеки от тези светии е оставил на Църквата пример за вяра, мъжественост, жертвена любов и непоколебимост в истината.

Заключение

Денят 26 февруари ни представя блестящи примери за изповедници, светии и мъченици. Свети Порфирий, епископ на Газа, остава икона на смелия пастир, който защитава стадото си и се бори срещу заблудата с любов, мъдрост и силата на Христос. Свети Фотини и онези, които са с нея, ни показват колко далеч може да стигне любовта към Господа и колко светлина може да донесе едно сърце, пламтящо от вяра.

Чрез техния живот и ние сме призвани да останем непоколебими във вярата, да се украсяваме с добри дела и да свидетелстваме за истината на Христос по всяко време.