Свети Прокопий Декаполит и други светци – 27 февруари

Свети Прокопий Декаполит се чества в православния календар на 27 февруари като велик изповедник на истинската вяра, който е страдал за защита на иконите и за истината за въплъщението на Иисус Христос Спасителя. Заедно с него се почитат и други светии – мъченици, светии и изповедници – които, всеки по свой начин, просвещаваха Църквата чрез своя аскетизъм, смелост и жертвена любов.

Животът и аскетизмът на Свети Прокопий Декаполит

Свети Прокопий Декаполит влиза в монашеския живот в млада възраст, оставяйки зад себе си света и неговите изкушения, за да се посвети изцяло на Бога. В манастира той практикува строг пост, бдение, непрестанна молитва и самоограничение, очиствайки сърцето си от страсти и превръщайки се в избран съд на благодатта.

Докато растеше в духовния живот, Прокопий разбра, че истинската любов към Бога се проявява не само в тишината на килията, но и в изповядването на вярата, когато Църквата е подложена на нападки. По време на иконоборческите борби, когато някои императори и владетели се подиграваха на светите икони и изкривяваха учението за въплъщението на Господа, той се изправи с голяма смелост срещу тази заблуда.

Той не мълчеше, не се криеше, а изобличаваше онези, които клеветяха иконите и свещения ред на Църквата, показвайки, че почитането на иконите не е поклонение на дърво или цвят, а почитане на изобразеното лице, тоест Христос, Божията Майка и Неговите светии. Чрез думите, примера и непоколебимостта си, Свети Прокопий укрепил мнозина в истинската вяра.

Заради тази смелост той беше арестуван, оскърбен и подложен на изтезания. Той прие ударите, затвора и унижението без да трепне, показвайки чрез своето търпение, че истината на Христос не може да бъде победена със сила. Ето защо Църквата го нарича изповедник, защото той е страдал за вярата си, без да бъде убит, но носейки раните от преследването по тялото си.

След като изтърпя много страдания за Христос, Свети Прокопий Декаполит почина, като беше възнаграден за своите борби и изповед. От него научаваме, че любовта към истината не е просто идея, а кръст, поет с кураж и надежда в Бога.

Свети мъченик Геласий – кръщение с кръв

Свети мъченик Геласий бил призован на съд от езически игемон, който му наредил да се подиграе с тайнството на кръщението, считано от християните за врата към нов живот в Христа. Вместо да се подчини на незаконната заповед, Геласий избра да бъде истински кръстен, не с вода, а със собствената си кръв, тоест чрез мъченичество.

Според преданието, той прие вярата в Христос пред очите на онези, които го принудиха да я подиграе. Светлината на благодатта изпълни сърцето му и вместо богохулство, от устата му излезе твърдо изповядване, че Исус Христос е истинският Бог. За това изповядване той бил осъден на смърт с меч.

Така този, който беше призован да се подиграва на кръщението, в крайна сметка сам беше кръстен с кръщението на мъченичеството, измивайки греховете си със собствената си кръв и получавайки венеца на победата в Царството небесно. Животът му ни показва колко бързо Божията благодат може да действа в сърцето на човек, който се отваря за истината.

Свети Талалеу Изповедник – победител на нечистите духове

Преподобният Талалеу Изповедник е родом от Киликия, но, обичайки отшелническия живот, се оттеглил в уединено място близо до град Гавалон. Там намерил високо място, на което стоял олтар, посветен на демоните. Вместо да се уплаши, той решил да се засели там, построил малка колиба и осветил мястото чрез молитва и пост.

Чрез своите борби – сурови пости, нощни бдения, непрестанни молитви и издържане на много изпитания – Талалеу прогонил нечистите духове, които обитавали тези места. Демоните се опитаха да го уплашат с призраци и илюзии, но той не се поколеба; чрез вярата си той ги посрами и прогони.

Желаейки да увеличи още повече усилията си, той напусна първоначалната си колиба и си направи килия, толкова малка, че едва побираше тялото му, и прекарваше почти цялото си време с лице, притиснато към коленете си. Когато епископ Теодорет от Кир го попитал защо е избрал такъв труден живот, светецът отговорил, че предпочита да понесе доброволно временни трудности, за да облекчи вечното мъчение, което заслужават греховете му и от което се страхува.

Чрез суровия си живот и молитви Талалеу получил от Бога дара да върши чудеса: лекувал болестите на хората, помагал на животните и довел мнозина до вярата. На мястото, където преди се принасяли жертви на демоните, благодарение на неговите усилия и молитви била построена красива църква в чест на светите мъченици, а жителите на околността се отрекли от езичеството и приели светлината на Христос.

Свети Стефан, основател на дом за възрастни хора

Свети Стефан, почитан на този ден като основател на gherocomiul (дом за възрастни хора) в Арматиу, първоначално е бил придворен на император Маврикий. Въпреки че е бил в центъра на света и грижите на двора, сърцето му е било изпълнено с любов към Христос и ближния.

Оставяйки зад себе си славата и комфорта на дворцовия живот, той избрал да посвети живота си на грижата за възрастните хора и чужденците. Той създал селище за безпомощните и изоставените, приемал болните, самотните и бедните и им служел с голяма любов и смирение.

Чрез тази милосърдна дейност Свети Стефан показа, че святостта не се постига само чрез пост и молитва, но и чрез конкретно служене на тези, които страдат. Той умря в мир, оставяйки след себе си пример за саможертвено служене на безпомощните.

Други светци, почитани на този ден

Заедно със Свети Прокопий Декаполит, Църквата почита и други светии и изповедници на 27 февруари:

Благочестивият Нисий е мъченик, който е страдал за Христа, като е бил пребит до смърт с волове. Търпението му в мъките и верността му към вярата до края го поставят сред групата на изповедниците и мъчениците, които са запечатали любовта си към Спасителя с кръвта си.

Благочестивите Асклипий и Яков, сирийски аскети, живеели живот на голямо въздържание и молитва. Асклипий водел добродетелен живот в собственото си село, приемайки онези, които искали да се укрепят в духовния живот. Яков, учейки се от него, се затворил в малка къщичка, говорел с хората само през отвор в стената, без да се показва, и прекарвал времето си в молитва, мълчание и аскетизъм.

Преподобният Тимотей от Кесария е запомнен като човек на мира и молитвата, който се стреми към чистота и смирение и умира в мир след живот, посветен на Бога.

Свети Рафаил, епископ на Бруклин, е йерарх, по-близък до нашето време, известен като велик мисионер в Северна Америка. Той е роден в Сирия, получил специално богословско образование и служил като свещеник и архимандрит, преди да бъде призован в Съединените щати. Там той организира православни общности за арабоговорящите християни, строи църкви, обучава вярващите, печата книги и списания и пътува неуморно, за да укрепи всички във вярата. Починал е през 1915 г. и днес е почитан като свят йерарх и мисионер на Църквата.

Чрез всички тези светии виждаме различни лица на святостта: изповед чрез страдание, дела на милосърдие, аскетизъм или пастирска мисия в света, но всички обединени от една и съща пламенна любов към Христос.

Заключение

Денят 27 февруари ни представя живота на Свети Прокопий Декаполит и другите светци, почитани на този ден, като призив за непоколебимост във вярата, смелост в изповядването и аскетизъм срещу греха. Прокопий ни учи да защитаваме истината на Църквата дори с цената на страдание, Геласий ни показва силата на искреното обръщане, Талалеу ни разкрива силата на молитвата и поста, а другите светии ни укрепват в милосърдието, търпението и любовта към Бога.

Молейки се на тях, ние молим за помощ, за да можем и ние, в днешния свят, да останем верни на Христос, да не се срамуваме от Евангелието и да живеем с надежда, знаейки, че Господ приветства всички, които носят кръста си с търпение и вяра до края.