Св. Теофан Изповедник на планината Сигриана и светци на деня – 12 март

12 март ни представя група светци, които са били силни в словото, вярата и аскетизма: Свети Теофан Изповедник от планината Сигрияна, непоколебим защитник на истинската вяра по времето на иконоборчеството, Свети Григорий Диалог, папа на Рим и велик любител на бедните, Праведния Финеас, ревностен за Божия закон, деветте свети мъченици, загинали в огън, и Свети Симеон Новият Богослов, велик просветител на вътрешния живот. Всеки от тях придава специален нюанс на иконата на святостта, но всички те имат едно общо: избрали са Божията воля пред удоволствията на света.

Свети Теофан Изповедник от планината Сигрияна

Този ден е посветен по специален начин на Свети Теофан. Той е роден от набожни родители, Исаак и Теодота, и от ранна възраст е познавал както дисциплината, така и изобилието. Баща му, управител на островите, умира и детето остава на грижите на майка си. На дванадесетгодишна възраст той бил сгоден за момиче от същия ранг и в продължение на осем години те живели заедно, с всички атрибути на мирния светски живот.

Но Бог запалил друго желание в сърцето му. Когато чул от един от слугите си за монашеския живот – тишина, молитва, самоограничение – душата на Теофан пламнала. След смъртта на майка си той наследил огромно състояние, а тъстът му натискал да изпълни всички сватбени уговорки. Когато дойде денят на сватбата и след като всичко беше подготвено, те останаха сами в сватбената стая и Теофил каза на жена си, че иска да живее в чистота и да се посвети на Христос. Чудо: тя имаше същата мисъл.

Започнаха да се молят заедно, подготвяйки се да напуснат света. Император Лъв и тъстът му се опитаха да ги спрат, изпращайки Теофил в Кизик, за да надзирава строителството на града, надявайки се да го разсеят. Той се подчини, но превърна мисията в работа за Бога, харчейки собственото си състояние, за да завърши строителството на града.

След смъртта на императора и своя тъст, по времето на императрица Ирина, Теофан изпълнил желанието си. Разпределил богатството си на бедните, освободил слугите си и завел жена си в манастир, където тя станала монахиня Ирина. Той влезе в манастира Полихрониу в региона Сигрияна, избирайки да живее в килия, да пости и да се прехранва с труда на ръцете си, като преписваше книги в продължение на шест години. Той построи и манастир на остров Калоним, след което се върна в планините.

На петдесетгодишна възраст той се разболява тежко и остава прикован на легло. Когато на трона се възкачва Леон Арменски и иконоборчеството отново пламва, императорът го вика в Константинопол, молейки го да се моли за победата на армиите и опитвайки се да го привлече на страната на онези, които се борят срещу иконите. Откаран с каруца до кораба и след това до столицата, Теофан категорично отказал да направи компромис, като казал на императора да подготви бесилката или кладата, защото желанието му било да умре за любовта към Христос.

Предоставен на патриарх Йоан, известен с гордостта си, той беше подложен на дискусии и натиск, но думите на Теофан, пълни с мъдрост и светлина, надделяха над всички аргументи. Патриархът признава неспособността си да го повлияе, като казва, че е по-лесно да се омекоти желязо, отколкото да се промени такава убеденост. Ядосан, императорът го затваря в тясна и тъмна килия в двореца Елефтерие, където той издържа две години на лишения и страдания. След това го заточи на остров Самотраки. Там, само след двадесет и три дни, той предаде душата си в ръцете на Господа. Мястото на заточението беше изпълнено с благословения и изцеления, като свидетелство за неговата святост.

Свети Григорий Диалог, папа на Рим

Свети Григорий Диалогът първо е бил монах и абат, с живот, дълбоко вкоренен в молитвата. Един ден, в килията си, докато се готвеше да пише, при него дойде един мъж, който каза, че е избягал от корабокрушение и го помоли за помощ. Светецът му даде всичко, което имаше, и мъжът се върна няколко пъти. Всеки път Григорий му помагаше, докато не му остана повече злато. За да не го остави в нужда, той му дал дори сребърния потир на манастира. По-късно се разкрило, че „корабелнокрушеният мъж” бил ангел, изпратен да покаже колко голямо е неговото милосърдие.

Когато станал папа на Рим, Григорий не загубил своята простота и любов към бедните. Масата му била винаги отворена за нуждаещите се, а службите му били организирани с голямо внимание. Традицията разказва, че когато пишел, бяла гълъбица се приближавала до устата му, което архидякон Петър възприел като знак за действието на Светия Дух. Той укрепил Църквата чрез своите дълбоки писания, мисията си и личния си пример, спечелвайки много души за Христос.

Финеас Праведният

Финеес, внук на първосвещеника Аарон и син на Елеазар, е известен като човек със свята ревност към Бога. Когато народът на Израил, близо до Обетованата земя, изпадна в идолопоклонство и блудство с моабитите, почитайки Ваал-Пеор, Бог изпрати наказание и много хора загинаха. Докато народът плачеше пред вратата на скинията, един мъж от Израил безсрамно доведе мидианска жена в лагера. Финеес ги последва в шатрата и ги прободе и двамата с един удар на копието си.

Този акт беше възприет от Бог не като просто наказание, а като акт на смелост в защита на святостта. Господ каза, че благодарение на ревността на Финеес, гневът Му се отвърна от Израил и Той сключи с него завет за вечно свещеничество. След смъртта на Елеазар, Финеес стана първосвещеник и остана пример за решителност срещу греха.

Деветте свети мъченици, загинали в огън

На този ден се почитат и деветте свети мъченици, които получиха короната си чрез огън. Те не са споменати по име, но са почитани като група, обединена от една и съща любов към Христос. Те предпочетоха смърт в пламъците, вместо да се отрекат от вярата си, и видяха огъня не като край, а като врата към безкрайната светлина. Телата им бяха погълнати от пламъците, но душите им блестят в Царството Божие, като горяща молитва за света.

Свети Симеон Новият Богослов

Свети Симеон Новият Богослов е един от великите учители на молитвата на сърцето. Роден в Пафлагония, той дошъл в Константинопол като млад мъж. Баща му го подготвял за светска кариера, но срещата му със Симеон Благочестивия на четиринадесетгодишна възраст променила живота му. Въпреки че останал в света за известно време, той живял с душата си привързана към Бога, под ръководството на духовния си отец. На двадесет и седем години влязъл в манастира и започнал живот на аскетизъм, молитва и изучаване на Светите Отци.

Учението на Свети Марко Аскета за съвестта и изпълнението на заповедите оказва дълбоко влияние върху неговото мислене. Симеон разбира, че слушането на гласа на съвестта отваря душата за благодатта. Чрез сълзливи молитви и бдения той бил счетен за достоен да види божествената светлина още в този живот. Като игумен на манастира „Свети Мамас” той въвел дисциплина и ред, което му донесло както възхищение, така и противопоставяне. Бил преследван и изгонен, но никога не престанал да учи, че истинската теология не е само теория, а живо преживяване на Христос в сърцето. Починал през 1021 г., оставяйки след себе си съкровищница от писания за молитвата, покаянието и делото на благодатта.

Заключение

Денят 12 март ни показва, като богата икона, няколко лица на святостта: твърдата изповед на Свети Теофан, милосърдната любов на Свети Григорий Диалог, ревността на Праведния Финеас, жертвата на деветте мъченици и дълбочината на духовния живот на Свети Симеон Новия Богослов. Всички те ни казват едно и също: истинският живот е в Христос. Гледайки ги, ние сме призвани да укрепим вярата си, да се борим срещу греха, да обичаме истината и да желаем не удобен живот, а такъв, който е угоден на Бога.